СУГЕСТОПЕДИЯТА е доказана ефективността си система за преподаване, одобрена още в края на 70-те години от ЮНЕСКО като най-хуманния и успешен метод за овладяване на знания.

Методът се основава на науката Сугестология, чийто създател е българският психолог и психиатър проф. д-р Георги Лозанов. Методът е внедрен като единствена система за преподаване в множество масови училища в Австрия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Безспорно методът дава изключителни резултати, като проговаряне на чужд език в рамките на 5-10 дни и пълното му овладяване за няколко месеца.

Кое е различното от традиционния начин на обучение? 

В традиционното обучение, преподавателят предава конкретна информация на живо или дистанционно, дигитално или аналогово, на своите курсисти. Информацията представлява определени синтезирани знания по някаква тема. За да бъдат усвоени за реално ползване, знанията трябва да се пречупят през собствения житейски опит на индивида и така да се адаптират към него. Затова преподавания материал по традиционната методика бързо се забравя или се архивира дълбоко в подсъзнанието и не се ползва в ежедневието. 

При сугестопедията учебният процес е умело оркестриран, което означава, че се търси хармонията и баланса в поднасянето на материала. Потапянето в съответната материя става мигновено. Например при езиков курс чуваме езика и буквално за часове започваме да го разбираме…

В сугестопедичния метод се използват различни психологически похвати и техники за разгръщане потенциала на учащия. Преподавателят е убеден в безкрайните възможности на всеки един от курсистите и непрекъснато ги насърчава да творят и изненадват самите себе си.

Преподаваната материя не се разделя на нива и части, защото всяко разделяне веднага поставя бариери пред нашите възприятия. Ние не можем да видим цялата картина, ако получим само 2-3 парченца от пъзела. Затова в сугестопедията необходимата информация се предоставя накуп, след което започва да се подрежда целенасочено в съзнанието.

Традиционното обучение разделя знанието на парчета и ни кара да учим по начин, който затормозява нашия мозък и ефективността пада. Очаква се, че учим линейно, стъпка по стъпка, но за това няма никакво психологическо доказателство. Според традиционното обучение, трябва да има усилие за усвояване на знанията, а не лекота. Трябва да зубрим, за да се научим.

Сугестологията и нейното приложение в педагогиката – сугестопедията, ни показват, че не е нужно да има усилие, за да постигнем успех. Всъщност децата не полагат усилия, за да научат това или онова. Те не започват от азбуката,  за да проговорят майчиния си език. Те изживяват информацията и тя незабавно се превръща в знание.