На годишни преговори (но не само) веригата често настоява за допълнителен рекламен бюджет, за да подкрепя продуктите ви повече и да развива продажбите.

Това звучи чудесно … ако беше вярно и изпълнимо!

Обикновено, допълнителният рекламен бюджет се заключва в повече брошури или тихи акции с червен етикет. Възможно е искане за участие в специализирани събития, повече вторични излагания и много други.

Във видео обучението „Върхови продажби чрез веригите“ се спирам подробно на промоциите във веригите. Има доста малко начини, които ще помогнат да наложите вашия продукт чрез брошурите. Останалите рекламни инструменти на веригата също не са индивидуализирани за бизнеса и продуктите ви.

Колко често байерът на дадена верига звъни и казва, че вашият продукт има по-слаба ротация и затова е нужно да дадете още 1 или 2 процента, за да „помогнете“? Или пък подробно обяснява, как изрязаните крайчета на вашите колбаси, са загуба за тях в отдел Деликатеси (топлите точки) и отново иска 1-2 процента за компенсация. Ситуациите, в които веригата иска съвсем малък процент тук и там, са безброй.

Искам да се замислиш за това, колко са нараснали отстъпките към веригите през последните години, именно заради такива „малки“ отстъпки. Доста доставчици на веригите споделят страшни цифри от над 30 и 40 процента. За нещастие практиката ми го доказва!

Байерите са обучени, да работят по този начин.

Това е професионално обучение, а не просто изнудване или признак на стиснатост.

Имай предвид, че ако байерът получи през годината, извън годишните преговори, още един два процента от голям брой доставчици, това лесно ще го придвижи към съвсем друга математика.

Затова е необходимо да умееш да казваш НЕ в такива ситуации. Без да забравяш, че отсрещната страна е обучена да преодолява с лекота подобни отговори.

Всъщност може и да не го каже. Може просто да смръщи вежди, да свие устни, да се ококори или да повдигне вежда(и) …

Може да започне да търси дефекти, или да започне да се убеждава, че някаква алтернативна стока, също не е лоша.

Може да почне да спори, или просто да се оправдава, че ще помисли, че не му стои добре, че не е решил и т.н.

Както и да изрази съмненията си за цената, клиентът не е готов да я плати.

Каква е причината да се съмнява в цената?

Персоналът или по-скоро, проблемите свързани с неговото намиране, е един от най-често срещаните проблеми за собствениците и управителите на магазини. Персоналът често е неспособен да отговори на изискванията и продажбите са затруднени.

В същото време търсещите работа не намират професията на продавача за особено квалифицирана и престижна. Получава се така, че кандидатстват само хора, които няма какво друго да работят. А клиентите желаят обслужване, което да удовлетворява техния стремеж към пълно изживяване, докато пазаруват.

През годините натрупани в продажбите едно нещо силно ме притесняваше. Сега, занимавайки се с професионални обучения на продавачи и търговци, виждам, че моите притеснения с били напълно основателни.

Когато се вгледаме в държавите на Запад от нас, намираме чудно хубави оправдания, защо сме бедни и бизнесът ни върви трудно. Какво обаче ни различава от една малка Австрия например, която е колкото България? Австрия е в голямата си част планинска държава. Площта ѝ е всъщност по-малка от нашата, а именно почти 84 000 квадратни километра. Нашата е 110 000 квадратни километра.  Интересното е, релефът е почти изцяло планински, само 32% е под 500 метра надморска височина. Т.е. за ефективно земеделие много трудно може да се говори.  Тук пак сме по-добре от австрийците. Населението ни е почти същото. И двете държави са в Европейския съюз и имаме достъп до единния пазар.

Преди всеки празник, а често и преди уикендите много магазини се сблъскват с повишеното търсене, но не успяват да се организират и да поемат адекватно клиенто-потока.

Случва се така, че след подобни дни, дори редовните клиенти са доста ядосани и дълго време не влизат в обекта. Горчилката от досадното чакане преминава бавно. 

Подобен проблем имат и обектите с обедно хранене, независимо дали е ресторант или тип бързо хранене. За един час на обяд се струпват много хора, които обаче не могат да бъдат обслужени. В същото време е нерентабилно да поддържа повече персонал през останалото време извън обяда. А хора, които да поработят само за 1-2 часа на обяд или един ден преди празник не се намират.

Решението е планирано да повишим скоростта на обслужване с няколко лесни и общовалидни трика:

Пазарите във всеки един град са желано местоположение, защото събират на едно място огромен брой клиенти. За разлика от моловете обаче, пазарите имат особен статут. Въпреки, че ги посещават хора от различни прослойки в обществото, пазарите са средище на ниската цена. Средата на продаване, начина на общуване и въобще целия контекст някак успяват да свалят нивото в очите на потребителя и той очаква на пазара да намери по-достъпни ценови продукти. В същото време огромното разнообразие и конкуренция предполага качеството на продуктите да бъде доста задоволително.

Ниски цени и прилично качество на продуктите! Мечтата на всеки потребител. Така пазарите в момента, се позиционират в очите на масовия купувач. Общините, разбира се не правят особено много да променят това. Пазарите са пълен крах откъм инфраструктура и трудно може да се вдигне нивото.

Веригите са интересен канал за продажба. От една страна имат големи възможности да продават, заради сериозния поток клиенти, които привличат. Клиентите стигат до веригата заради асортимента, цените, удобството да намерят всичко необходимо, промоциите, социалните контакти и много други причини.

Има, обаче и друга страна. Нашите продукти срещат конкуренцията на много други стоки, които веригата иска да продава поне толкова успешно, колкото и нашия.

Ние си мислим, че правейки промоции, брошури и други подобни ще раздвижим продажбите, но това не се случва. Веригата иска да вярваме, че участието в брошура ще вдига непрекъснато оборота, но реално ние не усещаме ръст. Какво се случва?

Често колеги търговци се чудят какви са най-добрите техники за продажба. Ще споделя една, която работи безотказно във всички случаи.

За да стане по-ясно, нека разкажа първо една история.

Тази събота, времето беше чудесно и реших да покарам колело. Извадих прашния си велосипед от мазето и тръгнах към местния пазар. Бях намислил да свърша нещо полезно с приятното и да напазарувам плодове и зеленчуци.

На един от щандовете имаше малка опашка, защото продаваха пресни салати. Наредих се там, като придържах колелото с едната си ръка. В другата вече бях приготвил раницата си, в която да сложа покупките. Непосредствено до щанда седеше младо момче, може би на около 16-17 години или по-малко и продаваше ядки, сушени плодове и мед. Заговори ме!

Аз не исках да си говоря с него, но той беше доста любезен:

За  да посрещнем правилно клиента в магазина трябва да отчетем на първо място зоната на преход. Вече съм писал за тази зона, но най-общо казано, това е зоната в която клиентът се адаптира в обекта, след като преди това е бил във взаимодействие с външната среда.

Зоната на преход не е добро място за взаимодействие с клиента. Ако се пробвате да го заговорите там, вероятно ще получите негативен отговор.

Най-общо обаче веднага след зоната за преход, трябва да направите опит да взаимодействате с клиента по един или друг начин. Това рязко вдига възможността клиентът да си купи нещо. В големите магазини например, често охраната на входа е ангажирана просто да поздравява клиентите. Това забавя техния ход и рязко намалява опитите за кражба.