През изминалата седмица най-накрая редица издания успяха да изровят архиви и снимки от ситуацията с испанския грип през 1918 година. Това убеди съвремието, че дори в сравнително по-новата история на човечеството повсеместните карантини не са нещо ново. И тогава държавите са блокирали населението у дома, масово са шили маски и са се произвеждали дезинфектанти. И тогава бизнесът е страдал, доколкото е бил активен месеци след първата световна война.
Може би фактът, че събитията не са толкова "ексклузивни" заедно с притесненията за икономическото здраве, кара обаче много хора да започнат да се организират за реални протести (не само в интернет) срещу мерките. Очевидно политиците не издържат на натиска и както въведоха рестрикциите заради общественото недоволство, сега доста бързо започват да ги отпускат. Въпреки призивите на много медици да не го правят (вероятно съвсем резонно) поради заплаха от повторни вълни. От друга страна все повече се популяризира мнението, че така или иначе след като няма конкретно лечение и ваксина, ще трябва да изкараме вируса за "стаден имунитет". Не издържат много и мненията, че сигурно вируса повтаря и не може да се изгради имунитет, понеже тогава защо се търсят ваксини. А и дори това да е факт, тогава се връщаме още повече в позицията, че явно ще трябва масово да го прекараме и да свикнем с него.
Нека изключим политическите и чисто социалните последици от такива събития и да не заемаме страна. По-важни са резултатите. Мерките вече се разхлабват и ще се търси контролирано или не толкова контролирано заразяване на населението. В единия случай, ако се надигнат резки вълни и медицинската система не издържа ще се връщаме периодично към мерките. Ще се наложи да работим според тези вълни както развих тезата в предишната статия. В другия случай ще се наложи да се справяме с болестта кой както може. Това може да има няколко интересни въпросителни за бизнеса, извън тези които досега съм коментирал:
- Ако се окаже, че в дадено предприятие има заразени (както в Мизия-Плевен) то вероятно има и много позитивни без симптоми. Ще има ли масово тестване и затваряне на предприятието за 14 или повече дни? Или няма да има тестване с презумпцията, че трябва да го изкараме? Защото това са два различни плана за действие. Ако търсим "стаден" имунитет, тогава вероятността за подобна ситуация е много голяма за повечето предприятия и трябва да разиграем и двата сценария. Ако търсим масов имунитет, тогава трябва да защитим бизнеса от евентуална вълна от болнични и липса на хора. Т.е. ще ни трябва система, по която бързо да намираме заместници (включително за "уплашените" служители, които не са реално болни). В края на краищата според интензитета на различните видове "традиционен" грип, фирмите всяка зима се сблъскват с този проблем. Ако ще блокираме заразяването, тогава трябва да сме готови да затворим за няколко седмици. С една дума по всяко време трябва да имаме заделен финансов ресурс за около месец. Разбира се можем да се опитаме да вземем свръх мерки за безопасност, въпреки мнението на вирусолозите, че с този вирус контрол без карантина не може да има. Тези мерки пък ни водят към непланирани разходи и неяснота по отношение на производителността.
- Със сигурност новите работни правила ще включват минимизиране на риска - повече хигиена, разделени работни пространства (ясно е че с маска не може да се работи дълго време) и прочее. Може би ще е нужна и спешна автоматизация. Това са разходи и практики, които все още не са известни и не са и калкулирани в себестойността на продукцията. Има обаче множество модели да се калкулират така, че едни фирми да излязат с доста голямо ценово предимство спрямо останалите и така лидерските позиции на пазара да се променят. Все пак по време на криза цената е основен инструмент. Вече участвах в подобен анализ и мога отговорно да заявя, че има фирми, които вече са готови да заемат съществен пазарен дял за сметка на конкурентите си. Подсказвам, че настоящите топ продукти издържат на различни ценови нива спрямо нови продукти и спрямо продукти в тренд. Затова разходите се калкулират по различен начин в продуктовата гама и това носи огромно конкурентно предимство.
- Понеже новите работни правила ще бъдат и правила за потребителите, можем да очакваме и много по-различни модели на купуване. Това пряко рефлектира върху продажбите и оборота. В момента се очертават поне два различими модела с тенденция за дългосрочност. Единият показва, че потребителите не се разхождат безцелно по магазините, а стегнато и със списъци (маските много пречат да се отпуснеш за шопинг). Това силно удря върху импулсните покупки. Страдат както добавените продажби, така и усилените продажби. Т.е. потребителят нито купува сходни стоки, нито по-добри стоки. Ако му се допие жива бира ще отиде планирано до магазина, но нито импулсивно ще си купи мезе към нея, нито ще избере по-скъпата, защото била със специален сорт хмел. С една дума, ако още дълго време ще ходим с маски по магазините (както се очертава) ще трябва да измислите нови варианти за позициониране. Трябва да си призная, че вече проиграхме такива мерки с различни фирми и смея да твърдя, че има добър ефект спрямо традиционното представяне. Вторият модел оценява липсата на групово пазаруване и по рядкото пипане на стоката. Търговските обекти знаеха, че когато двама или повече потребители пазаруват заедно, те купуват повече. И то поне 15% повече, ако са мъже и над 25% повече ако са жени. Ако взаимодействат със стоката ефектът се увеличава. Много често вторият човек просто придружава основния купувач, но заедно с него прави напълно непланирана покупка. Тези покупки в момента ги няма и не страдат само магазините за обувки. Всички отчитат подобен спад. Доставчиците не могат да контролират този процес, но могат да търсят алтернатива като засилват освободеното внимание на потребителя към себе си посредством умен и измерим маркетинг. Някои изследвания показаха, че рекламният шум е намалял наполовина. Въобще всяка фирма, която инвестира в потребителски изследвания за своя собствен продукт, ще получи силно конкурентно предимство. В края на краищата едно омнибус изследване е в рамките на 1000-3000 лв., а дава огромна информация, какво да правим като търговци.