В продажбите запитванията са първият сигнал за по-сериозен интерес от страна на купувача. Независимо дали става въпрос за B2B продажби или към крайни клиенти, запитването винаги е първата крачка към евентуална сделка. Затова съвсем правилно значителна част от усилията на търговските отдели е насочена към генерирането на максимален брой първоначални запитвания. Дори и да нямат автоматични системи за търсене на клиенти, повечето компании оферират достатъчно често, за да имат някакъв брой запитвания. За жалост именно при запитванията ужасно много търговци се провалят. Те нямат разписан алгоритъм, по който да ги обслужват и затова съвсем малък брой от тези запитвания се превръщат в сделка и постоянна клиентела. Хаотичното отговаряне на запитванията, което зависи от емоционално състояние на търговеца или от неговата ангажираност в даден момент, категорично не е добра практика. Трудно спечелени контакти просто се похабяват за продължително време. Част от тях никога вече няма да се доверят и са пример за пропусната възможност. Ако работите на малък и ограничен пазар, тогава тези пропуснати възможности са критични и е нужна сериозна корекция на стратегията.

В продажбите запитванията са първият сигнал за по-сериозен интерес от страна на купувача. Независимо дали става въпрос за B2B продажби или към крайни клиенти, запитването винаги е първата крачка към евентуална сделка. Затова съвсем правилно значителна част от усилията на търговските отдели е насочена към генерирането на максимален брой първоначални запитвания. Дори и да нямат автоматични системи за търсене на клиенти, повечето компании оферират достатъчно често, за да имат някакъв брой запитвания. 

За жалост именно при запитванията ужасно много търговци се провалят. Те нямат разписан алгоритъм, по който да ги обслужват и затова съвсем малък брой от тези запитвания се превръщат в сделка и постоянен клиент. Хаотичното отговаряне на запитванията, което зависи от емоционално състояние на търговеца или от неговата ангажираност в даден момент, категорично не е добра практика. Трудно спечелени контакти просто се похабяват за продължително време. Част от тях никога вече няма да се доверят и са пример за пропусната възможност. Ако работите на малък и ограничен пазар, тогава тези пропуснати възможности са критични и е нужна сериозна корекция на стратегията.

През изминалата седмица най-накрая редица издания успяха да изровят архиви и снимки от ситуацията с испанския грип през 1918 година. Това убеди съвремието, че дори в сравнително по-новата история на човечеството повсеместните карантини не са нещо ново. И тогава държавите са блокирали населението у дома, масово са шили маски и са се произвеждали дезинфектанти. И тогава бизнесът е страдал, доколкото е бил активен месеци след първата световна война.  

Може би фактът, че събитията не са толкова "ексклузивни" заедно с притесненията за икономическото здраве, кара обаче много хора да започнат да се организират за реални протести (не само в интернет) срещу мерките. Очевидно политиците не издържат на натиска и както въведоха рестрикциите заради общественото недоволство, сега доста бързо започват да ги отпускат. Въпреки призивите на много медици да не го правят (вероятно съвсем резонно) поради заплаха от повторни вълни. От друга страна все повече се популяризира мнението, че така или иначе след като няма конкретно лечение и ваксина, ще трябва да изкараме вируса за "стаден имунитет". Не издържат много и мненията, че сигурно вируса повтаря и не може да се изгради имунитет, понеже тогава защо се търсят ваксини. А и дори това да е факт, тогава се връщаме още повече в позицията, че явно ще трябва масово да го прекараме и да свикнем с него. 

Нека изключим политическите и чисто социалните последици от такива събития и да не заемаме страна. По-важни са резултатите. Мерките вече се разхлабват и ще се търси контролирано или не толкова контролирано заразяване на населението. В единия случай, ако се надигнат резки вълни и медицинската система не издържа ще се връщаме периодично към мерките. Ще се наложи да работим според тези вълни както развих тезата в предишната статия. В другия случай ще се наложи да се справяме с болестта кой както може. Това може да има няколко интересни въпросителни за бизнеса, извън тези които досега съм коментирал: 

Седмицата преминава под новините, че част от държавите в ЕС начело с Германия започват разхлабване на мерките. Но канцлерът Меркел веднага предупреди за "опасни дискусионни оргии". Тя подчерта, че опасността от заразяване все още е много висока.

Нейните изказвания бяха подкрепени и от анализите на много вирусолози в немската република, които твърдят най-професионално, че ни очаква втора, много по-унищожителна вълна. Правят аналогии с трите вълни на испанския грип, като втората е унищожила действително една съществена част от населението на Европа. 

В същото време Lebensmittel Zeitung публикува поредица от статии и снимки по темата, как точно магазините и останалия бизнес се опитват да отворят. Оказва се, че доставчиците и веригите се борят да си поделят разходите по корона кризата. Rewe изисква рекламни субсидии, въпреки че няма никакви реклами. Beiersdorf спира доставките до Edeka, защото няма намерение да плаща такса за нови продукти в кризата. И още много, много случаи. А немските потребители изобщо не се натискат да пазаруват, макар влезли в кризата по-богати както никога до сега. Трудната организация на коридори за придвижване в обектите и мъчителното пазаруване с маски и ръкавици влияе силно върху изживяването на клиентите и те определено не са настроени консуматорски. 

Прогнозите за втори и трети вълни през есента и следващата зима, както и вялото пробуждане на търговията на дребно ми дават повод за следните размишления:

През 2001-ва година септември месец ме завари в Калифорния. Само 10 дни след атаката срещу кулите близнаци бях на входа на Дисниленд и там ме накараха да си изхвърля самобръсначката на Gillette от раницата (на колко ли хора можех да навредя с такава самобръсначка с която дори не можеш да се порежеш). Но истерията беше толкова голяма, че днес 20 години по-късно все още ни претърсват на летищата като потенциални терористи и това е съвсем естествено. 

Прочетох, че Дисниленд може да въведе да мери температурата на всички посетители. Ако мога да направя аналогия с онова време през 2001-ва, вероятно подобни мерки ще станат новото нормално. 

За това говорят и Accenture, консултантска компания с над 500 хил. служители по цял свят и които сега възстановяват бизнеса си в Китай. “Ние твърдяхме, че всеки един бизнес трябва да бъде дигитален”, посочва един от ръководителите на Accenture. “Сега казваме, че всеки един бизнес трябва да е насочен към здравеопазването” - това е новото нормално. Компаниите трябва да инвестират в здравни ресурси, за да накарат служителите и клиентите си да се чувстват сигурни. Въпреки връщането на работа дейността не се възстановява по начина, по който е протичала преди. Защото всички се сблъскват с новото нормално. 

Новото нормално изглежда ще бъде (но не само):