Корона пандемията променя бизнеса и в момента. Например, търсят се активно дезинфектанти и всякакви медицински продукти за лична защита. Колкото по-близо е производителят, толкова по-добре. Тази тенденция обуславя и така наречения Nearshoring - връщане на производството в страни, географски по-близо до клиента. Терминът започва да се ползва първо от софтуерните компании, които бързо осъзнават, че България е една от най-добрите европейски дестинация за ИТ аутсорсинг. Причината е високата квалификация и удобната часова зона. Сега корона кризата кара и останалите браншове да търсят близостта на производителя.
С една дума българските производители могат неочаквано да се окажат стратегически партньори. И досега износът към ЕС вървеше, но специално българските продукти се оказваха доста заглушени в повечето западно европейски страни. Почти не можеше да става въпрос за продажба под собствен бранд, а натиска върху цената беше изключително силен. Ето че сега нещата изглежда се променят. Стратегически важно е тази година да започнем да представяме продукцията си към останалите ЕС членове.
От търговска гледна точка винаги съм акцентирал, че е важно да развиваме експорта, защото е най-бързият начин за увеличаване на продажбите. Но сега като че ли се отваря допълнителна възможност да засилим експортния канал. Въпреки пандемията всички ключови дистрибутори в съответните страни не спират да проучват мрежата за доставки. Ако до момента България е в била в далечното полезрение, сега тя е на фокус. За жалост липсват комуникационни канали и се притеснявам, че нашето стратегическо предимство може да бъде "откраднато" от близките ни съседи, които са и доста по-големи държави.
За да се ориентирате експортно в 21-ви век са нужни две неща:
- Представителен динамичен сайт, който бързо да може да се преконфигурира спрямо различните търсения на клиентите. В същото време средно статистическия служител да може да го променя и управлява като вкарва или изтрива информация. Нашата оценка е, че масово сайтовете на фирмите са остарели и въобще не носят търговска информация, която е важна за взимане на решение от страна на потенциален експортен дистрибутор. Такъв клиент иска да види определени неща, за да потърси партньорство. Причината за слабите сайтове е, че те са направени от web-дизайнери, които имат интерес само те да могат да управляват съдържанието. Затова инсталират скриптове, които са безкрайно трудни за обикновените хора. Необходими са системи, които всеки може да управлява, все едно публикува пост в социалните мрежи. Повече информация как ние се справяме, може да получите като кликнете на линка!
- На второ място е необходима автоматична система за писмена кореспонденция и офериране. Така дори най-ниско квалифицирания персонал може да намира нови клиенти. Системата се "зарежда" с необходимите професионално написани оферти и писма и сама ги изпраща с различни интервали към клиентите. Кампаниите се създават според продуктите, брандовете, сериите и различните послания като целта е да се инициират максимум запитвания. Запитванията ориентират компанията какво се търси в съответните държави и така тя се адаптира експортно. Съвсем бързо след това идват и сделките. Наблюдаваме, че най-главната причина фирмите да отлагат експорта е, че не могат да намерят професионален експортен мениджър. Те нямат информация за външните пазари и така неглижират възможностите и смятат, че нямат подходящи продукти или най-малкото нямат необходимото търговско предимство. Което в повечето случаи е невярно.
Цената на една такава система е колкото една единствена заплата на един експортен мениджър и реално всяка производствена компания може да си я позволи с лекота. Може да ме потърсите, за да си поговорим по темата и да ви дам конкретни насоки.
Корона вируса поставя много неизвестни пред бизнеса. В същото време много врати ще се отворят за мислещите предприемачи. Тенденцията за фокус към близки доставчици тепърва ще се засилва, което дава много възможности дори и за най-малките производители. Ние оставаме на линия в търсене на позитивите от така създалата се ситуация.