Проектът

Неделя, 24 Май 2009 13:09

През 2003 година прочетох за първи път "Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки. До тогава не си давах сметка какво всъщност изпусках от живота. Имах стартираща кариера като регионален мениджър в голяма фирма, бях се оженил за прекрасната си любов от училище, няколко пъти бях ходил в чужбина на летни бригади, живеех на квартира, но разполагахме с много пари и все пак нещо ми се губеше ...

С прочитането на книгата се замислих дали животът е само работа и кариера, но в края на краищата това беше само поредната книга за парите и скоро ентусиазмът ми си отиде. Всекидневието отново си тръгна по старому и не се върнах към подобна финансова информация дълго време. През 2005 година се роди дъщеря ми, и аз трябваше твърде бързо да изкарам още пари за новия човек в семейството. В неразумната си младост се хвърлих с огън и жар в новата задача, без да си давам сметка, че това не е всичко. Почти три години по-късно осъзнах, че собствената ми дъщеря не ме познава, както и аз нея. Жена ми се беше превърнала в нервна домакиня и нямахме нищо - дори дом. Все още живеехме на квартира, а финансовата криза ни застигна с пълна сила. Кредитите ни притиснаха, а малкият бизнес с който се бях захванал уж да се измъкна от бремето на парите, едва се крепеше.

"За Парите" е пътеводител към финансова свобода. Ще публикуваме всичко, което правя да се постигне подобна независимост.

Аз също искам да изляза от моя омагьосан кръг и действително да заживея със семейството си. Искам да не ходя на работа и да се моля да ми платят заплатата в края на месеца. Не искам да преследвам чужди цели за продажби и да рапортувам денонощно където и да съм. Искам да имам време за хобитата си, за детето и жена си и искам това време да е много. Искам да имам нова кола, ново жилище, но искам да ги платя веднага - в кеш.

"За Парите" е моя път към финансова свобода, но може да споделим опита заедно! Пътуването трябва да започне и както всяко пътуване започва с една единствена малка крачка. Крачка, която аз правя. Направете я с мен.

EDIT (16/07/2010): М-да, жена ми вече не живее при мен, нямам и семейство. Продължавам обаче да не искам да ходя на работа и да имам време за хобитата си. Ще се радвам на време с детето си, но си нямам жена. Това си е закон за привличането - все ме беше страх от това, хи-хи!

Bookmark with: