Понеделник, 28 Декември 2009 10:10

Селяните вън от София - вземайте си куфарите и на централна гара, дори си има страница във Facebook. Има даже доста почитатели.

Няма да коментирам простотията на подобни лозунги (защото само с инфантилен лозунг може да се сравни), но ми се ще да направя една много проста сметка какво означава това.

По груби данни хората от провинцията (в този случай и аз, макар всичко, което не е на море е провинция, а аз съм си Бургазлийче) са почти половината от кореняк-софиянците. Или около 600000 души са приходящи в милата ни (и много мръсна) столица. Още около 150000 души идват на работа в София (и харчат парите си тук) от родната СО (София област, ако все пак има някой да не знае абривиатурата). Накратко казано половината (750000 души) от софианци трябва да си изнесат провинциалните мутри от "Големия град". Ако вземе че стане, нека видим как ще я карат Софиянци?

Моловете ще фалират доста бързичко с обороти на половина. Т.е. около 10000 души кореняци ще останат без работа. Подобна съдба чака много от 1300-те заведения за хранене в столицата, или още около 10000 души на улицата. Магазините  средно ниво също ще се удавят и още поне 10000 души ще са изритани от работодателите. Това са само новите придобивки за София!

Над 100000 души са в сферата на дистрибуцията и търговията, където с фалитите на магазините поне 50000 души ще го закършат яко. С обеми на половина не могат да издържат и повечето фирми в услугите, които се хранят от бизнеса към крайния клиент, който изведнъж се е стопил с 50%. Още едни около 50000 души си заминават към бюрото по труда.

И каква ще е сметката? Бизнесът ще се поизтегли от голямата столица, а в нея ще останат към 130 000 безработни кореняка от около 700000 или към 20% безработица - яко а? Половината реститутки няма да има на кого да дават порутените си къщи в центъра под наем и ще трябва да затегнат коланите. От лукса и калта май ще остане само калта!

Така, че мили кореняци уважавайте съседа си от провинцията, гледайте го като писано яйце и ако случайно почне да псува софиянците, купете му успокоително!

Четвъртък, 15 Октомври 2009 09:52

В предишната публикация обещах да се опитам да дам няколко практически съвета по отношение на забогатяването. За съжаление процесът не може да се събере в няколко изречения, но все пак има няколко възлови момента.

Важни умения, с които да се научим да виждаме възможностите

Разпознаване на ПАСИВ и АКТИВ

Робърт Кийосаки обяснява в почти всяка своя книга, какво означават двете понятие. Особено интересно средство да се научим да различаваме двете неща е играта му "Потоци пари 101", която се върти около темата.

Накратко: ПАСИВ е всичко, което изкарва пари от джоба ни, а АКТИВ е всичко, което вкарва пари там.

С една дума вашият дом е пасив, защото ви кара всеки месец да плащате сметки, данъци и прочее. Това е различна постановка от общо приетата, но е важно да се разбере разликата. Едва след като сме напълно наясно какво е пасив и какво е актив, можем да видим истинските активи и да инвестираме там.

Винаги съм обичал примерите: Покупката на компютър е пасив (просто вещ), който ви кара да плащате сметка за интернет, но поне ви забавлява. Ако го направите сървър и продавате хостинг услуга, компютъра се превръща на актив, който всеки месец вкарва пари в сметката ви. Или ако ползвате компютъра си да учите, да участвате в webinar-и, да участвате в групи за бизнес или търсите информация, тогава той се превръща в актив, за разлика от пасива, ако просто гледате филми и играете на игри.

Тайната на богатите е, че те се научават да превръщат пасиви в активи, разбирайки разликата. Харчат парите си в купуване и разработване на активи, отчитайки факта, че всяко нещо може да бъде едновременно пасив и актив.

Четене на финансови данни и отчети

Няма как да разпознаете дали дадена възможност за инвестиране е актив или пасив, ако не можете да разберете дали вкарва или изкарва пари от джоба ви.

Финансовия отчет включва "Отчет за приходите и разходите", който сам по себе си не означава нищо, ако към него няма баланс на актива и пасива. Само така може да разберете дали дадена инвестиция е печеливша или губеща.

Научаването на разчитане на финансов отчет става за един ден! Не е нужно да съм бог на счетоводството и самия аз да мога да изготвя отчет с всички сметки, за да мога да го чета. По същия начин не мога си оправям и автомобила, но въпреки това съм добър шофьор. Нещата са изключително прости. Ако платя всички разходи и останат пари от оборота, значи съм на печалба т.е. това е актив. Може да е голям актив или малък актив, но все пак нещо влиза в джоба ми.

Необходимо е отделянето и на един (1) час, за да се запознаете и със закона. Какво дружество да се регистрира, регистрация по ДДС, данък печалба. Това е всичко!

Важни умения, с които да се научим да реализираме възможностите

Намиране на финансови средства

Пари винаги има! Банките дават пари. Инвеститори или бизнес ангели дават пари. Близки и познати дават пари. Партньори, доставчици и клиенти също могат да кредитират бизнеса.

Отново тайната е да ги убедите, че това е актив, използвайки отчетите за приходи и разходи и баланса.

Ако с тези средства и красноречие убедите, че дадените ви пари ще се умножат и ще има за вас и инвеститора (или лихвата за банката) няма да имате проблем с финансирането. Повечето хора не искат да отделят един (само 1) ден да научат това и са принудени да работят без никаква сигурност като наемни работници. Чисто статистически, когато разпознаете възможност и я приведете във вид на финансови данни (по-точно казано направите добър бизнес план), намирането на пари става за седмица две. Толкова е нужно да потърсите средства по бнаки, познати, различни инвеститори и доставчици.

Усвояване на средствата и реализиране на идеята (проекта или инвестицията)

Това е донякъде креативен процес. Важно условие да сме научили всичко, което е възможно по отношение на инвестицията. Това е неизбежен процес още при писането на бизнес плана и търсенето на парите. Така, че по всяка вече сме си написали домашното и следва да потърсим и намерим хора. Това умение идва с практиката. Все пак има агенции, които да помогнат в подбора. След като екипът е събран се изгражда и системата. Това е възлов момент. Нека не забравяме, че всеки може да направи по-добър сандвич от McDonalds. Но малцина са изградили система, която да продaва стотици хиляди сандвичи всеки ден! Всяка фирма, всяка система е жив организъм и се държи като такъв. Ако всеки елемент работи, фирмата е здрава. Боледува, когато някоя система боледува също.

Стабилните основи на малката фирма, ще ви позволи в бъдеще да се разрастнете и печелите повече. Стабилните основи на гореспоментите умения ще ви позволи да изградите множество бизнеси и да закупите и притежвате множество активи. И когато активите и парите от тях задоволят напълно всекидневните ви нужди и тези на семейството ви и ако тези активи носят пари без вашата непрекъсната намеса тогава сте финансово независими или по-просто богати.

ДЕФИНИЦИЯ ЗА БОГАТСТВО:
Ако днес спра да работя, колко време мога да издържа. Ако отговорът е неограничено време - вие сте богати!

Вторник, 13 Октомври 2009 10:45

Пътят към успеха е тема за размисъл, обучения, истории и дори основа на голям бизнес под името "Психология на Успеха".

Авторите са много, буквално хиляди и всички ни дават съвети как да пречупим мисленето си и да заживеем финансово независими.

Има и няколко изявени имена като Браян Трейси, Боб Проктър, които са си чисти психолози. Несъмнено са помогнали на много хора да се вземат в ръце и да открият способности, за които не са подозирали. Голяма част от тях са станали доста успешни хора с голям и непрекъснат паричен поток. Но някак всичко е комерсилано, касае лично забогатяване, всеки продава курсове, книги и какво ли не и безспорно информацията е полезна.

Блоговете по темата (включително този тук) също не са за пренебрегване. Пламен Петров и неговият www.blogatsvo.com са изключителни четиво и са полезни по своему.

Защо обаче въпреки голямата информация, успехът за много хора е непосилна задача, а новите предприемачи нарастват бавно и мъчително?

Отговорът за мен се крие в думите "Психология на успеха". Наистина всичко е в главата! Възможно ли е обаче да се пречупи толкова лесно нещо, което е трупано като начин на действия, предрасъдъци и манталитет през целия съзнателен живот. Как да избяга човек от своя свят, от своите приятели и познати и да поеме по съвсем нова пътека? Именно трудната задача на подобни действия предполага изграждането на толкова голям бизнес като психологията на успеха. Всяка книга, лекция, обучение целят да променят човека - всички са разбрали, че без промяна няма резултат по отношение на забогатяването.

Но как ли е забогатял един Ричард Брансън, който страдащ от дислекция (невъзможност да се научи да чете и пише) успява да изгради бизнес за милиарди? Със сигурност е пропуснал хилядите томове с книжки, а покрай безкрайните си екстремни хобита, сам е споменавал, че лекциите и ученето му са ужасно досадни. Има ли нещо, което наистина да води до успех и може ли то да бъде извадено от нас?

Ровейки се в тези крайни и недотам оптимистични идеи, някак си се натъкнах на отговора за себе си. Човек просто иска да живее спокойно, слабо активно, някак по течението. За повечето хора това е удобно и конфортно. Но чичковците от книгите за мотивация, крещят и викат, че това е погрешно и трябва да се събудим. Но не е лесно - защото трябва да надскочим себе си. Твърде трудна задача. Не по-лесна от отслабването,  което също е индустрия за милиарди. Ето колко е просто - хората искат да живеят по-добре и да имат пари. Искат и да изглеждат добре и да бъдат харесвани. Два силни психологически факта, които обаче изискват прескачане на собственото АЗ. Тези които са успели (едва 10% от хората) се избиват да печелят пари да убеждават другите да го направят и сипейки мощни съвети как да се променят. Но също както отслабването има си йо-йо ефект. Седмица в четене, после силна амбиция за успех, ровене за информациия, качване на стълбица нагоре в мисленето и после бързо слизане обратно и примирението, че ще успея следващия път. А следващия път води още едни 30 години след себе си и човек неусетно е станал на 60, с деца след себе си научени на същото.

Дадох си сметка - добре де дебел съм и още нямам пари! Не мога да намеря воля да отслабна, същото ми прече и да забогатея. Просто е по-лесно в сегашната ситуация да се отпусна и примиря. Къде да потърся мотивация? Аз я търся в семейството си - искам дъщеря ми да има строен и красив баща, който да я научи как да бъде преуспяла в живота. Искам жена ми да има красив мъж, който печели много, за да има повече време за семейството си.  Това за мен е ПЪРВОТО стъпало. Да си намеря вътрешна мотивация в лицето на някой друг близък човек. И да не искам да го разочаровам. Така става по-лесен момента на пречупването.

Второто стъпало са реалните действия. Задавам си всеки ден въпроса ДНЕС НАПРАВИХ ЛИ НЕЩО, КОЕТО ДА МЕ ДОВЕДЕ ПО-БЛИЗО ДО УСПЕХА? За да си го задавам всеки ден не разчитам на самосъзнание, а просто си го написах на място, което посещавам всяка сутрин и вечер (не няма да ви кажа къде е-;). Така си напомням да помисля 1 минутка на ден за реалните действия. Разбира се това е процес, който спокойно да продължи с години, а време няма! Така че просто съм си написал отгоре, кое по-точно е успех за мен и наистина кога трябва да се случи. Идва логичен въпрос - ама никой не те натиска за това, никой не те контролира, нямаш шеф на главата да ти търси наистина спазване на срока. Това е най-трудното. САМОКОНТРОЛ! Тук идва на помощ сър Ричард Брансън (наистина е с титла от кралицата). Той казва "Ако днес не свърша това, няма да го свърша никога", което е вариант на "не оставяй днешната работа за утре". С разликата, че той просто наистина не го свършва и така се самонаказва за пропусната възможност. Няма нужда от самоконтрол, нали - трябва само да се вместим в днешния ден! Ако не искаме да стойм на първото стъпало и да се оправдаваме на близките си за изживяното от тях разочарование, просто правим нещата днес. Утрешния ден го няма (което е далеч от това да не планираме заради подобна презумция - винаги има разлика) за днешните задачи за моето АЗ.

Това е моята психология. Така си създавам time management система, така си създавам навици, така съм уверен, че ще забогатея. Без сложни уравнения и безкрайни лекции и семинари (не че има нещо лошо в тях - даже напротив).

Следват конкретни знания, които са важни за постигане на успеха и те трябва да се увладеят. Много са прости и тях ще ги споделя в следващата публикация, пречупени през моя практически опит.

Личен съвет!!!

Четете книги на истински милиардери, милионери, които имат изграден реален бизнес. Te дават истински съвети, на база огромен истински опит. Пример е Тръмп - книгите му са страхотни и много поучителни (четат се лесно, но ги прочетете по някоко пъти и се замислете върху всяко изречение - има защо). Психолозите са само подправка за по-пълна картина, но не са определящи. Поне според мен!

Петък, 25 Септември 2009 14:56

Хлапетата са ужасяващо досадни. Също така не слушат и измислят тонове бели. Защото са ... ами хлапета. Това е част от детството нали. От най-хубавите човешки години, когато ангажиментите са малко, а радостта от живота пълноценна.

Само, че не така мисли новата министърка на образованието. Най-малкото действията и са хаотични и силно неадекватни през 21 век.

Накратко историята: Връща се племенникът ми при майка си (сестра ми де) и смутено разказва, че са наказали приятеля му в училище да стои цял ден отделен на чин в края на стаята. Защото не слушал и говорел. Детето в края на деня ревяло и не искало да ходи на училище вече, защото ... ами просто втори клас е малчуганът.

Добре де има си ред, има си и правилник одобрен от министър, директори и прочее. Ама ВИЕ ОЛИГОФРЕНИ ЛИ СТЕ !? Това е дете на 8 години, мамка ви ... Отново ли дойде времето на биене с пръчка по ръцете или ръце над главата до стената. Това е старо, просто, малоумно и силно нецивилизовано.

Още нещо - вече не важи бележката от лекаря, трябва и представяне на рецептата. А стига бе! Ма те вече и лекари ли са?

Уважаема госпожо министър, защо не си сверите часовника някак си. Заповедите са просташки и реално обезпокояват и карат хората да се съмняват в нормалното функциониране на демокрацията (или дори на вашата мозъчна дейност).

Дали само за 2 месеца управление взехте, че се самозабравихте?

Това са елементарни неща, плява и сълзи. Тъпотия и неграмотност. Как не се сетихте да промените системата на обучение. Да вкарате малко елементарни познания за живота, финансите, банките, кредитите и прочее житейски и полезни предмети в тези училища. Децата излизат от училище и смятат, че живота е подреден и нареден, че ще си намерят работа лесно, щом знаят къде се намира Бразилия на картата и могат да смятат химически формули.

Но това май не е така, а? Трябва умения да създадеш и управляваш бизнес, хора, пари. Да знаеш поне какво е сложна лихва и защо ипотечния кредит от 7% всъщност струва 3 пъти. Ама защо ли - по-добре олигофрени да излизат на улицата, да съсипваме дните и поколенията си.  Аз лично трябваше да стана на 30, за да проумея, че съм си загубил детските си дни в напразно учене на простотии в училище. После това, онова. Средата я нямало, учениците не учат, не искат, държат се зле, бият учителките си, псуват и пият. Ми не им е ИНТЕРЕСНО и ПОЛЕЗНО в даскало. Учат за амеби по биология, остарели теории на отхвърлени автори, а не знаят, как да се предпазят от трипер. Учат история, а не знаят кой е построил Софийския университет и защо двамата братя са имали толкова пари. Учат математика, а не знаят да сметнат просто ДДС или как да си попълнят данъчната декарация. Литературата минава мимоходом и после си пишат автобиографиите на маймуница.

Разбирам, че трябва да има наказания. Но светът е отворен, а само с две търсения в Google ще разберат модерните подходи. Например отстраняване за седмица от училище. Родителят му е гадно, защото се чуди как да се оправи с малчугана у дома, като в това време е на работа. Хлапето изостава и трябва екстра усилия да навакса. И родителя го стяга, старае се. Защото така му нарушават рахата. Всичко е за изгода и хората са го проумели навреме и го прилагат. Прочетете малко де министри. Спечелените избори са само началото на истинската битка.

И ще завърша, огледай си хората Бойко, нали е лесно да си председател.

И  отново: Защо Бойко, защо?

Понеделник, 31 Август 2009 09:45

Как смятате, че си прекарах съботата. Лежах мързеливо до 9:00, след което се занесох (буквално - много ме мързеше) на втората ILG презентация. Ама, че презентация! Първите два часа ни разказаха за системата за обучение и реалната бизнес възможност. Честно да си призная още се чудя, но нещата като цяло по мое мнение са много перспективни и интересни.

Системи за онлайн обучение - човек само да иска. Подобно събиране обаче на толкова известни лектори е повече от силно впечатляващо и ужасно полезно. Човек дори само като ползвател на системата може да очаква сериозно личностно развитие буквално за дни. Силно интригуваща обаче беше бизнес възножността, която изникна!

Бизнес в системата може и смятам ТРЯБВА да се прави. Действително, известни трудности, че сме в България ще има! Но по скромното ми мнение има много, наистина много хляб в тази история. А някак факта, че се разпространява на принципа на мрежовия маркетинг, като че ли още повече засилва интереса ми. Все още поддържам контакт с приятел от Avon, който като един от първите в България и въпреки трудностите на пазара тук, все още изкарва над 5000 месечно от системата. Именно ILG тепърва набира скорост в световен мащаб и няма съмнение, че ще се превърне в бизнес за стотици милиони само следващите няколко години. Според мен трябва да се замисли човек.

Кой ще спечели? Този, който се хване на хорото, казано най-просто. Начините са доста, а потенциалните абонати дори за България са достатъчно много. Освен това системата е силно податлива на онлайн маркетинг и едва ли заелия се сериозно с нея ще се спре само с българските потребители. Както се разбра на презентацията - Европа още не знае за ILG.

Това е за системата на ILG, това е за презентацията. Ако някой прояви интерес съм сигурен, че ще намери достатъчно информация.

Втората част беше изненадваща дори и за мен, а съм присъствал на немалко обучения, включително Котлър, който според мен си струва да се види и слуша дори за 1000 лв. за ден.

Е, убедих се, че дори безплатно човек може да се образова изключително разнообразно. Организаторите се бяха постарали и представиха няколко изумителни лекции от ILG и доста задълбочено ги коментираха. Не липсваха и много силни моменти! Всички ме впечатлиха и ме накараха да повярвам в подобна онлайн програма за обучения. Радвам се, че видях тези хора. Толкова се зарадвах, че дори мислите ми за постоянна емиграция към Цивилизования свят, мъничко се укротиха. Ако ме познавате ще разберете, че това значи много.

И като последен коментар ми се ще да резюмирам лекцията на Стивън Кови в три думи: Всичко е доверие!

Благодаря и на Кирил Стоянов, който най-завладяващо от всички успя да пресъздаде идеята на Кови. Повярвах му!