Понеделник, 25 Януари 2010 18:33
Не му е точно мястото тук, но понеже Пламен ни провокира, ето я поредната странна и смешна история.
Баба Катя и нейната съседка Николета живееха близо 40 години врата до врата. Като добродушни съпруги на двамата братя от Караколевския род в село Китна (някъде из Балкана) те заедно посрещаха всяко лято внуците си и заедно ги изпращаха през есента към големия град.
Това лято като че ли се очертаваше млако по-хладно от обикновенното, а и няколко пъти през седмицата валя. Внуците току що бяха дошли и се бяха настаили в двете съседски къщи. Баба Катя имаше 3 внука, все момчета, а Николета се гордееше с две момичета от по големия си син. Малкия не искаше още да чуе за женитба, и вече 35 годишен хвърляше в смут горката си майка. Тя твърдо вярваше, че детето и ще остане заклет ерген.
Малко след настаняването двете баби получиха по един телефон в ръката и се започна близо тричасово обучение, как да се набере номера на родителите и да се натисне зелената слушалка. Внуците също с огън и жар се впуснаха да помагат на двете си баби и поне малко да ги доближат до новите технологии. Така или иначе бабите си записаха подробните инструкции в тетрадки до леглата си и се прекръстиха дано да нямат повод да търсят по спешност родителското тяло на внуците.
След цяла седмица в къщи и под стряхата, бабите решиха да оставят за един ден децата на дядовците им и да побиколят близките хълмове за гъби. След толкова дъжд щеше да е чудо да не се върнат с препълнени кошници. Цял ден нашите героини се лутаха из баирите и набраха много и доста различни гъби. Преобладаваха разбира се челядинките, които с аромата си бяха едни от най-добрите гъби за чорба. В каря на деня, уморени, окаляни, но много горди двете баби се прибраха в къщите си и още от вратата оповестиха че утре ще сготвят обща чорба за всички внуци.
Целия следващ ден, до късния следобяд се говори за чудно вкусната гъбена чорба, която малко преди да изкипи беше дръпната от огъня да поизтине. Въоръжени с лъжици и дебели филии хляб гладните внуци се наредиха около маста и лакомо засърбаха супата на гордите баби. И понеже котката жално гледаше и махаше с опашка сипаха и на нея цяла купа от вкусното ястие. Мина се близо час и маца започна жално да вие и да се търкаля по пода. Очите на двете баби се облещиха толкова, че замалко да изкочат от кухините си. Дядовците започнаха да викат и да се карат какво са им надробили бабите и всички в купом се хвърлиха оставените телефони до леглата. Старите тетрадки се разгъбнаха и много драматично се последваха надлежно вписаните инструкции. Първо звъннаха на големия син на баба Николета. После на дъщерята и сина на баба Катя. после на съседи и лекари.
Само след час, докато гледаха как котката продължава с агонията си, с колите пристигнаха родителите на децата и всички заедно с бабите и дядовцие бяха натоварени на седалките и с бясна скорост се понесоха към близкия град. Там в неотложното цяла нощ бяха правени промивки, клизми и много неприятни анти токсични манипулации. Децата ревяха, родителите притеснено се обвинаваха, а баба Катя и Николета гледаха объркано и току промърморваха, че от тези гъби цял живот ядат и що така стана ... не знаят! Циркът продължи до 3 през нощта, когато с празни кореми, но вече успокоени всички се прибраха на село. Още от вратата баба Николета оплака милата котка и тъжно пусна някоко сълзи за мискинчето.
Всички леко съжалиха, че не взеха и котката, но кой ли мислеше в цялата лудница за маца. Влязоха в кухнята където зарязоха животинчето и очакваха да го намерят превито и предало богу дух. Но едва отворили вратата видяха, малките котета. Маца се беше окотила ...
Bookmark with:
Comments
Браво (на мацата) !
:)
Успех!