Понеделник, 27 Юли 2009 09:07
Цялата минала седмица бях по южното Черноморие. Положението можеше да се опише само като ДРАМА!
Каква беше ситуацията:
Слънчев Бряг и Несебър бяха празни - малко туристи и заети хотели само на така наречената първа линия до морската ивица.
В Бургас макар задръстванията по улиците хората се разминаваха спокойно за разлика от минали лета и заведенията стояха с множество празни маси.
Созопол и Приморско имаха живот, но хотелите използваха триковете на All+ и заведенията също страдаха.
Само мога да си представя какво е из Варна.
По коментарите на електронните вестници се пълнеха злобни подмятания как мутрите ще фалират и как инвеститорите в хотелите ще пият дамаджани със студена вода. Както се казва - нека им!
Обаче равносметката е трагична от икономическа гледна точка:
На първо място загубените обороти повличат масово съкращение по морето - хотели и заведения нямат нужда от персонал. Част от хората заминават из турските курорти, където на фона на заплащането се държат различно с клиентите там и в родната си страна. Обче парите се харчат в Турция, не у нас.
Загубените обороти влияят трагично и на търговските обекти, които са със средно 40% намалени обеми. А в район като морето , където ден година храни загубите имат само едно изражение - фалити. И отново безработица.
Загубените обороти натискат оцеляването и на производителите. Традиционно по морето се правят чудесни продажби през лятото, на фона на почти нулеви във вътрешноста на страната. Така бизнесът закърпва изтънените си джобове и успява да влезе в зимния сезон. Тази година обаче за много предприятия това ще е малко приключение.
Дали това е за подигравка? Цинизъм или глупост върлува сред хората? Нали щом бизнесът страда страдаме всички. Собствената ми майка ме ожали и каза, че в тези времена само пенсионерите имат стабилни доходи - всеки месец си знаят пенсията. Работодателите масово бавят заплати, защото се борят всеки ден с минималните парични потоци. Безработицата официално е в допустими нива. Само че миналото лято пускам обява за търговски представител и идват до 10 кандидати за седмица в София. Днес пуснах нова за същата позиция в Бургас и само за час имам 78 пуснати автобиографии - не успявам дори да ги прегледам обстойно. Странна незначителна безработица показва статистиката.
Ресторантьор ми каза по морето, че на фона на продажбите и клиентите търси само евтини стоки, с цел по голям марж. Само че ядох кори вместо пържени картофи. И така едва ли ще задържи клиенти. Но не такава е идеята, а чисто оцеляване и ограничаване на загубите. И как можем да очакваме, че ще имаме туризъм и стабилни приходи от Черномориято, като стратегията е само оцеляване и избутване на сезона. А страната ни разчита много на приходите от морето, нали? Остава въпросът дали коментарите и липсата на съпричастност към съдбата на туристическите ни дестинации са цинизъм или глупост?
Няма смисъл от злобата. Вместо това трябва да се организират инициативни дружества от специалисти, а ако нямаме да се платят на външни такива, които периодично да изготвят и провежда action планове относно туризма. Защото втори лош сезон по планините (а никой не е оптимист за друго) ще съсипе планинските курорти. Нека да се ревизира базата, нека се отсеят мутри и скапани мениджъри, защото те така или иначе са неспособни в бизнеса и да се привлекат консултанти и кадърни специалисти. Пари в туризма има, но са заровени дълбоко и трябва да се изкопаят наново. И това няма да стане с министерство на туризма, което сега си отиде дори като институция. То така или иначе нищо не свърши. Трябва бизнесът да узрее за добрите практики и да пази инвестицията си - има достатъчно лоби във всеки парламент, за да прокара необходимите регулации и закони. Турците например успяха обяснимо бързо да освободят туризма си от визови и други ограничения.
Как ще узрее бизнесът? Толкова е просто, че чак боли - ако човек е гледал един култов филм, в който главния герой трябваше да крещи в телефона - Show me the money! Ако бизнесът види парите в начинанието и има чиста игра то той ще се възползва. Така, че нека вярваме в оздравителното фалиране на мутрите и откриване на картите в дългосрочна перспектива. Трябва да се приемат и няколко рестриктивни закона разбира се, които да гарантират навлизането само на опитни или компетентни играчи. За да няма олигофренично съсипване на финансови райски кътчета заради елементарна алчност, подплатена с мощна недалновидност и простащина.
Bookmark with:
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Comments