Вторник, 20 Април 2010 06:37

"Година след като отпадна възможността арендаторите да имат предимство при закупуване на земеделска земя, процедурата може да бъде върната. Председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (ГЕРБ) и съпартийците й Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов внесоха законопроект за изменение на Закона за собствеността на земеделските земи. Той отново връща правилото, според което собственикът на земя трябва да я предложи за продажба първо на дългосрочния й ползвател, след което на други лица." в. Дневник

А кой е дългосрочният ползвател-арендатор на земята? Поне в северните полета, където се  сее основно жито, царевица, грах и слънчогед това са любимците на цяла Варна - мутренската групировка ТИМ и нейните издънки. Виждал съм с очите си как джиповете оникалят още пролетта по време на сеитба и притискат собствениците да дадат земята си на тях. После през лятото по време на жътва по полетата има повече джипове с варненски номера от селско-стопанска техника.

Когато ти приемат подобен закон, а твоя е една от големите банки в страната - колко лесно е да изпратиш дебеловратите си сътрудници да помолят собственика на земята да ти я предложи за продан точно на теб като дългогодишен арендатор?

Как така точно Танева предлага подобен закон, като името ѝ от години се свързва с тимаджиите. Е, как обикновените хора са по-запознати с тези неща от медиите, защото Дневник нищо не споменава по въпроса? А може би отговора е именно в това, че някак Иво Прокопиев (един от основателите на медията) е част от всичко това като човек от ГЕРБ.

Не ми се мисли! Само се сещам, че в България настъпват отново смутни времена. Добре поне, че сме в ЕС, че има някакво наблюдение върху процесите. Но знаете ли как се прави бизнес с консерви например, като всичко трябва да си купиш от мутрите, за да го произведеш. Или как се контролира цена на пазара от една малка група изпечени "арендатори". Въпросите си остават и как ще се измъкнем от кризата, като нищо не се произвежда? Дори селското ни стопанство се занимава само с жито и слънчоглед, защото ако стане нещо пак се продават за био гориво? Къде са ми чушките, корнишоните, доматите? Тези основни продукти са почти 100% внос от Турция. Кой ли извършва тази протекция за турските търговци?

Като започнем по региони, не мога да се сетя какво се произвежда - ах, да КАОЛИН. (На иво Прокопиев). От традиционен и много влиятелен производител на домати, сега нямаме дори сорт. Пилета, по дяволите, внасяме от Румъния - питайте Градус например, те са най-големи! Че това са основни храни. Какво ще захрани икономиката ни, за да живеят добре поне децата ни?

Събота, 17 Април 2010 07:39

Принципно нямам нищо против ченгетата, но те като се замисля са нагли, прости и някак излъчват тъпота. Особено КАТ издънките. От друга страна си живеем в една държава, която до момента все се е управлявала от ченгета. Защо все си ги избираме и не можем ли да разберем разликата, все още е пълна мистика.

А като ни управляват ченгета какво си мислите, че става в парламентарните стаи и коридори. Сядат миснистри и съветници и със сериозни изражения мислят как да спасят бедния народ от кризата и то по-най мекия начин? Е не, всичко е илюзия. Ченгетата не мислят така и не визирам само Бойко. Те си сядат на масичките с биричка или нещо по-твърдо и се гледат в очите - а сега ако направим така, дали ще ни погнат а? А ако увеличим тоя днаък, как ще регира опозицията - трябва да подготвим план за действие, да начертаем схема за борба, да пуснем агенти при тях, да не ни изненадат. Това е! Такова е мисленето - все се правят някакви екшън планове, все се подготвя някаква разработка. Толкова е капацитета на ченгето!

Дебеловратия ни премиер се изказва неподготвено популистки ""Ама защо тока е толкова скъп, как така?"  и след седмица избухва нова ченгесарска хайка по офисите на фирми, занимаващи се с енергетика. Че и ги кръщават тъпаците - Наглите, Октоподите, Недосегаемите и дрън та пляс! Ченгета бе! И какво ровите? Търсите доказателства - ихааа! В офиси? Дришльовци!

Въобще положението хич не изглежда едно такова демократично и европейско, а сякаш се връща дежа ву на отминали доста тъмни години.

Тогава чуждите инвеститори как ще идват спокойно в милата ни държавица? Как ще си дадат парите на местните ченгета и ще очакват възвръщаемост при минимален риск? Аз не бих? Кой ли би участвал в големи държавни, инфраструктурни и прочее проекти, като след това ченгетата нахлуват с качулките в офиса и изплашат до смърт служителите ти? Няма оправия!

Но да не съм голословен и като някой плитък политик само да недоволствам и да соча с пръст проблема - ето и правилния начин. Сформират се работни групи и за определен период до седмица се прави пълен анализ на ситуацията. Смятат се бюджети и резултатност. После се наема някоя малка и съвсем прозрачна фирма да изпълни един елементарен проект - да внедри пълен мониторинг в даден проект или бизнес система, регулирана от държавата. В интернет се пускат данните на дневна база - ей на произведохме еди колко си ток, той се продаде еди къде си и на такава цена. Крайната цена за потребител е ето тази. Мрежата е ето толкова дълга и има такива ремонти! И готово хората си гледат и си преценяват! После гласуват и си дават мандатите. Ама не! По-дезинформиран, по-манипулиран - ченгесарска тактика!

В интернет може да се проследява работа и по строителството на магистрали, и какво ли още не! И като казах магистрали се сетих. Абе как така се говори за енергийна мафия и ДДС точещи структури, като целия енергиен бизнес е държавно регулиран! Държавата трябва да разплати всичко накрая. Даже си има и министерство на енергетиката! Къде ли са мафиотите тогава? В офисите на EVN и Ковачки ли трябваше да влязат качулките или направо в министерски съвет? Нещо май мирише, чак вони! Чак като преразпределяне на власт? Недостойно господа! След всеки подобен акт, стотици млади хора поглеждат пак към омразния Запад! Но всъщност какво им пука на ченгетата! Нет человек, нет проблема!

 

Понеделник, 08 Март 2010 17:33

В края на февруари, държавата прие поредното изменение на закона. И облече събирането на ужасен данък в китните дрешки на осигуровките. Всеки, който има каквато и да е фирмичка, било то магазин за вафли или GSM-и, ресторант или рафинерия за петрол и се води управител, ще трябва да се осигурява на 850 лв. Това ще рече близо 300 лв осигуровки.

Сега да смятаме! В родното БГ има действащи около 700000 фирми. Залагам си оная работа, че от тях неповече от 5000 са големите бизнеси, или са фирми в които управителя е наемен работник, а не собственикът или инвеститорът, и взима наистина възнаграждение за труда си. Обикновено взима и много повече от 850 лв. Те така или иначе си плащат осигуровки повече от приетото.

Сега останалите 695000 фирми какви са? Ми кенефчета! Такива който хранят едно семейство, частни магазинчета, будки, закусвални, ресторантчета, залети с кредити и в момента с падащи обороти. Аха, и аз съм такъв! В тях обикновенно собственикът е управителят, обикновено бачка с останалите от сутрин до мрак и се гърчи така за 2-3000 лв месечно, за цялото си семейство. Не вярвате ли? А на бас! И човекът осигурява едно две или малко повече работни места и храни още няколко семейства, за цената на собствения си мижав живот и време. Сега държавата иска да му вземе по 300 лв от нещастните 2-3000 (минимум 10%!!!) като така го кара да изгони някой на улицата. Щото така ще стане, аре пак на бас! И какво 695000 фирми, разкарват работника си или просто затварят - аре сега още поне 690000 души без работа. Мръсни шибани политици!

А каква е сметката на държавните финансисти. 700000 фирми по 300 осигуровки е само ... 210000000. Двеста и десет милиона месечно в бюджета!!! От мърльовците! Е това е бизнес планиране и поощряване на инвеститорите и частната дейност.

Циничен ли бях? Не мисля! Цинични са с нас! Бизнесът трябва да се подкрепи в кризата! Всички хора трябва да се подкрепим!

Мислихте ли да се занимавате със собствен бизнес или сами да сте си шеф. Искате да сте богат ли? Искате да сте бизнесмен и предприемач? Искате да живеете по-добре в България? Искате бъдеще? Помислете два пъти!

Ако все пак искате - подкрепете статията, като я разпратите на всички свои познати.

Подкрепете и петицията!

Прочетете и тази статия!

Помолете най-известните блогъри да коментират!

Дневник, но молете и Еленко да каже добра дума и за тази кауза!

КАПИТАЛ вече нищи, но какво ли ще стане? Тук също!

Създайте Facebook групи и страници! Кажете на всички - НЕКА ДА СПАСИМ МАЛКИЯ СЕМЕЕН БИЗНЕС!

МОЛЯ ВИ!

Понеделник, 01 Февруари 2010 12:43

Не успях да се запиша в седмичното предизвикателство, но какво ще ми попречи да пиша в собствения си блог (освен мързела под формата на оправданието "Нямам време").

Всъщност причината да участвам "нелегално" е, че от дълго време имам една теория за червения пръстен на забогатяването, която предвид "случайността" не мога да не споделя днес.

Какво представлява излизането от капана на мишките по Кийосаки (работа-вкъщи-плащане на сметки-работа-вкъщи...), по теорията на Червения пръстен. Червеното е цвета на упорития труд, огъня в душата. Пръстенът е ... обвързване (всъщност който се е женил, знае, че говоря празни приказки-:). Така или иначе трябва да обвържем нашите усилия с менталната си настройка. Няма да говоря за филми от рода на ТАЙНАТА, дори няма да кажа нищо повече за визуализациите и вътрешното АЗ.

Споменавал съм, че според мен има пряка връзка в ментално отношение между отслабването и забогатяването. Ако можеш да преодолееш себе си и да спреш да се тъпчеш, значи можеш да преодолееш и финансовата си задръстеност. Подобна връзка наричам теорията за Червения пръстен. Разбира се, не пречи на дебелаци като мен, да забогатеят и на 120 килограма, но някак почти сигурно е, че пречупили себе си за подобна финансова дилема, после ще се пречупят и пред съвършеното тяло. Е, защо да не се направи обратното? Мисля си, че е по лесен път (май). Вкарването на хранителен режим и поддържането му с месеци и години с цел запазване на теглото, е същото да вкараме финансов режим и следването му на месеци и години с цел забогатяване.

Малко практика за дебелаци:

1. Изготвяте си хранителен режим (ходите при диетолог или изчитате всичко за храните - второто е по сложно).

2. По същото време (така или иначе сте заделили време) си изготвяте финансов план или режим за следващата една година.  Отново отивате при счетоводител и финансов съветник или по-трудното -  изчитате всичко за парите?

3. Следвате и двата плана (режима) и след една година сравнявате резултатите. На бас, че ще са положителни.

4. Продължавате така и следващите години - ще имате стройно тяло и дебееела банкова сметка (разплащателна в инвестиционна банка).

Червеният пръстен работи и за вяко друго начинание, не само за отслабването или забогатяването. Нарекох го така (нека да си призная накрая), защото преди 10 години си купих червен пуловер с шарка на пръстени и сега ми стои като потник. Облякох го едва три пъти! Някак заглавието на темата ме подсети за всичко това!

Можете и да не коментирате - така или иначе не участвам в състезанието!

Понеделник, 25 Януари 2010 18:33

Не му е точно мястото тук, но понеже Пламен ни провокира, ето я поредната странна и смешна история.

Баба Катя и нейната съседка Николета живееха близо 40 години врата до врата. Като добродушни съпруги на двамата братя от Караколевския род в село Китна (някъде из Балкана) те заедно посрещаха всяко лято внуците си и заедно ги изпращаха през есента към големия град.

Това лято като че ли се очертаваше млако по-хладно от обикновенното, а и няколко пъти през седмицата валя. Внуците току що бяха дошли и се бяха настаили в двете съседски къщи. Баба Катя имаше 3 внука, все момчета, а Николета се гордееше с две момичета от по големия си син. Малкия не искаше още да чуе за женитба, и вече 35 годишен хвърляше в смут горката си майка. Тя твърдо вярваше, че детето и ще остане заклет ерген.

Малко след настаняването двете баби получиха по един телефон в ръката и се започна близо тричасово обучение, как да се набере номера на родителите и да се натисне зелената слушалка. Внуците също с огън и жар се впуснаха да помагат на двете си баби и поне малко да ги доближат до новите технологии. Така или иначе бабите си записаха подробните инструкции в тетрадки до леглата си и се прекръстиха дано да нямат повод да търсят по спешност родителското тяло на внуците.

След цяла седмица в къщи и под стряхата, бабите решиха да оставят за един ден децата на дядовците им и да побиколят близките хълмове за гъби. След толкова дъжд щеше да е чудо да не се върнат с препълнени кошници. Цял ден нашите героини се лутаха из баирите и набраха много и доста различни гъби. Преобладаваха разбира се челядинките, които с аромата си бяха едни от най-добрите гъби за чорба.  В каря на деня, уморени, окаляни, но много горди двете баби се прибраха в къщите си и още от вратата оповестиха че утре ще сготвят обща чорба за всички внуци.

Целия следващ ден, до късния следобяд се говори за чудно вкусната гъбена чорба, която малко преди да изкипи беше дръпната от огъня да поизтине. Въоръжени с лъжици и дебели филии хляб гладните внуци се наредиха около маста и лакомо засърбаха супата на гордите баби. И понеже котката жално гледаше и махаше с опашка сипаха и на нея цяла купа от вкусното ястие. Мина се близо час и маца започна жално да вие и да се търкаля по пода. Очите на двете баби се облещиха толкова, че замалко да изкочат от кухините си.  Дядовците започнаха да викат и да се карат какво са им надробили бабите и всички в купом се хвърлиха оставените телефони до леглата. Старите тетрадки се разгъбнаха и много драматично се последваха надлежно вписаните инструкции. Първо звъннаха на големия син на баба Николета. После на дъщерята и сина на баба Катя. после на съседи и лекари.

Само след час, докато гледаха как котката продължава с агонията си, с колите пристигнаха родителите на децата и всички заедно с бабите и дядовцие бяха натоварени на седалките и с бясна скорост се понесоха към близкия град. Там в неотложното цяла нощ бяха правени промивки, клизми и много неприятни анти токсични манипулации. Децата ревяха, родителите притеснено се обвинаваха, а баба Катя и Николета гледаха объркано и току промърморваха, че от тези гъби цял живот ядат и що така стана ... не знаят! Циркът продължи до 3 през нощта, когато с празни кореми, но вече успокоени всички се прибраха на село. Още от вратата баба Николета оплака милата котка и тъжно пусна някоко сълзи за мискинчето.

Всички леко съжалиха, че не взеха и котката, но кой ли мислеше в цялата лудница за маца. Влязоха в кухнята където зарязоха животинчето и очакваха да го намерят превито и предало богу дух. Но едва отворили вратата видяха, малките котета. Маца се беше окотила ...