Понеделник, 01 Февруари 2010 12:43

Не успях да се запиша в седмичното предизвикателство, но какво ще ми попречи да пиша в собствения си блог (освен мързела под формата на оправданието "Нямам време").

Всъщност причината да участвам "нелегално" е, че от дълго време имам една теория за червения пръстен на забогатяването, която предвид "случайността" не мога да не споделя днес.

Какво представлява излизането от капана на мишките по Кийосаки (работа-вкъщи-плащане на сметки-работа-вкъщи...), по теорията на Червения пръстен. Червеното е цвета на упорития труд, огъня в душата. Пръстенът е ... обвързване (всъщност който се е женил, знае, че говоря празни приказки-:). Така или иначе трябва да обвържем нашите усилия с менталната си настройка. Няма да говоря за филми от рода на ТАЙНАТА, дори няма да кажа нищо повече за визуализациите и вътрешното АЗ.

Споменавал съм, че според мен има пряка връзка в ментално отношение между отслабването и забогатяването. Ако можеш да преодолееш себе си и да спреш да се тъпчеш, значи можеш да преодолееш и финансовата си задръстеност. Подобна връзка наричам теорията за Червения пръстен. Разбира се, не пречи на дебелаци като мен, да забогатеят и на 120 килограма, но някак почти сигурно е, че пречупили себе си за подобна финансова дилема, после ще се пречупят и пред съвършеното тяло. Е, защо да не се направи обратното? Мисля си, че е по лесен път (май). Вкарването на хранителен режим и поддържането му с месеци и години с цел запазване на теглото, е същото да вкараме финансов режим и следването му на месеци и години с цел забогатяване.

Малко практика за дебелаци:

1. Изготвяте си хранителен режим (ходите при диетолог или изчитате всичко за храните - второто е по сложно).

2. По същото време (така или иначе сте заделили време) си изготвяте финансов план или режим за следващата една година.  Отново отивате при счетоводител и финансов съветник или по-трудното -  изчитате всичко за парите?

3. Следвате и двата плана (режима) и след една година сравнявате резултатите. На бас, че ще са положителни.

4. Продължавате така и следващите години - ще имате стройно тяло и дебееела банкова сметка (разплащателна в инвестиционна банка).

Червеният пръстен работи и за вяко друго начинание, не само за отслабването или забогатяването. Нарекох го така (нека да си призная накрая), защото преди 10 години си купих червен пуловер с шарка на пръстени и сега ми стои като потник. Облякох го едва три пъти! Някак заглавието на темата ме подсети за всичко това!

Можете и да не коментирате - така или иначе не участвам в състезанието!

Понеделник, 25 Януари 2010 18:33

Не му е точно мястото тук, но понеже Пламен ни провокира, ето я поредната странна и смешна история.

Баба Катя и нейната съседка Николета живееха близо 40 години врата до врата. Като добродушни съпруги на двамата братя от Караколевския род в село Китна (някъде из Балкана) те заедно посрещаха всяко лято внуците си и заедно ги изпращаха през есента към големия град.

Това лято като че ли се очертаваше млако по-хладно от обикновенното, а и няколко пъти през седмицата валя. Внуците току що бяха дошли и се бяха настаили в двете съседски къщи. Баба Катя имаше 3 внука, все момчета, а Николета се гордееше с две момичета от по големия си син. Малкия не искаше още да чуе за женитба, и вече 35 годишен хвърляше в смут горката си майка. Тя твърдо вярваше, че детето и ще остане заклет ерген.

Малко след настаняването двете баби получиха по един телефон в ръката и се започна близо тричасово обучение, как да се набере номера на родителите и да се натисне зелената слушалка. Внуците също с огън и жар се впуснаха да помагат на двете си баби и поне малко да ги доближат до новите технологии. Така или иначе бабите си записаха подробните инструкции в тетрадки до леглата си и се прекръстиха дано да нямат повод да търсят по спешност родителското тяло на внуците.

След цяла седмица в къщи и под стряхата, бабите решиха да оставят за един ден децата на дядовците им и да побиколят близките хълмове за гъби. След толкова дъжд щеше да е чудо да не се върнат с препълнени кошници. Цял ден нашите героини се лутаха из баирите и набраха много и доста различни гъби. Преобладаваха разбира се челядинките, които с аромата си бяха едни от най-добрите гъби за чорба.  В каря на деня, уморени, окаляни, но много горди двете баби се прибраха в къщите си и още от вратата оповестиха че утре ще сготвят обща чорба за всички внуци.

Целия следващ ден, до късния следобяд се говори за чудно вкусната гъбена чорба, която малко преди да изкипи беше дръпната от огъня да поизтине. Въоръжени с лъжици и дебели филии хляб гладните внуци се наредиха около маста и лакомо засърбаха супата на гордите баби. И понеже котката жално гледаше и махаше с опашка сипаха и на нея цяла купа от вкусното ястие. Мина се близо час и маца започна жално да вие и да се търкаля по пода. Очите на двете баби се облещиха толкова, че замалко да изкочат от кухините си.  Дядовците започнаха да викат и да се карат какво са им надробили бабите и всички в купом се хвърлиха оставените телефони до леглата. Старите тетрадки се разгъбнаха и много драматично се последваха надлежно вписаните инструкции. Първо звъннаха на големия син на баба Николета. После на дъщерята и сина на баба Катя. после на съседи и лекари.

Само след час, докато гледаха как котката продължава с агонията си, с колите пристигнаха родителите на децата и всички заедно с бабите и дядовцие бяха натоварени на седалките и с бясна скорост се понесоха към близкия град. Там в неотложното цяла нощ бяха правени промивки, клизми и много неприятни анти токсични манипулации. Децата ревяха, родителите притеснено се обвинаваха, а баба Катя и Николета гледаха объркано и току промърморваха, че от тези гъби цял живот ядат и що така стана ... не знаят! Циркът продължи до 3 през нощта, когато с празни кореми, но вече успокоени всички се прибраха на село. Още от вратата баба Николета оплака милата котка и тъжно пусна някоко сълзи за мискинчето.

Всички леко съжалиха, че не взеха и котката, но кой ли мислеше в цялата лудница за маца. Влязоха в кухнята където зарязоха животинчето и очакваха да го намерят превито и предало богу дух. Но едва отворили вратата видяха, малките котета. Маца се беше окотила ...

Понеделник, 28 Декември 2009 10:10

Селяните вън от София - вземайте си куфарите и на централна гара, дори си има страница във Facebook. Има даже доста почитатели.

Няма да коментирам простотията на подобни лозунги (защото само с инфантилен лозунг може да се сравни), но ми се ще да направя една много проста сметка какво означава това.

По груби данни хората от провинцията (в този случай и аз, макар всичко, което не е на море е провинция, а аз съм си Бургазлийче) са почти половината от кореняк-софиянците. Или около 600000 души са приходящи в милата ни (и много мръсна) столица. Още около 150000 души идват на работа в София (и харчат парите си тук) от родната СО (София област, ако все пак има някой да не знае абривиатурата). Накратко казано половината (750000 души) от софианци трябва да си изнесат провинциалните мутри от "Големия град". Ако вземе че стане, нека видим как ще я карат Софиянци?

Моловете ще фалират доста бързичко с обороти на половина. Т.е. около 10000 души кореняци ще останат без работа. Подобна съдба чака много от 1300-те заведения за хранене в столицата, или още около 10000 души на улицата. Магазините  средно ниво също ще се удавят и още поне 10000 души ще са изритани от работодателите. Това са само новите придобивки за София!

Над 100000 души са в сферата на дистрибуцията и търговията, където с фалитите на магазините поне 50000 души ще го закършат яко. С обеми на половина не могат да издържат и повечето фирми в услугите, които се хранят от бизнеса към крайния клиент, който изведнъж се е стопил с 50%. Още едни около 50000 души си заминават към бюрото по труда.

И каква ще е сметката? Бизнесът ще се поизтегли от голямата столица, а в нея ще останат към 130 000 безработни кореняка от около 700000 или към 20% безработица - яко а? Половината реститутки няма да има на кого да дават порутените си къщи в центъра под наем и ще трябва да затегнат коланите. От лукса и калта май ще остане само калта!

Така, че мили кореняци уважавайте съседа си от провинцията, гледайте го като писано яйце и ако случайно почне да псува софиянците, купете му успокоително!

Четвъртък, 15 Октомври 2009 09:52

В предишната публикация обещах да се опитам да дам няколко практически съвета по отношение на забогатяването. За съжаление процесът не може да се събере в няколко изречения, но все пак има няколко възлови момента.

Важни умения, с които да се научим да виждаме възможностите

Разпознаване на ПАСИВ и АКТИВ

Робърт Кийосаки обяснява в почти всяка своя книга, какво означават двете понятие. Особено интересно средство да се научим да различаваме двете неща е играта му "Потоци пари 101", която се върти около темата.

Накратко: ПАСИВ е всичко, което изкарва пари от джоба ни, а АКТИВ е всичко, което вкарва пари там.

С една дума вашият дом е пасив, защото ви кара всеки месец да плащате сметки, данъци и прочее. Това е различна постановка от общо приетата, но е важно да се разбере разликата. Едва след като сме напълно наясно какво е пасив и какво е актив, можем да видим истинските активи и да инвестираме там.

Винаги съм обичал примерите: Покупката на компютър е пасив (просто вещ), който ви кара да плащате сметка за интернет, но поне ви забавлява. Ако го направите сървър и продавате хостинг услуга, компютъра се превръща на актив, който всеки месец вкарва пари в сметката ви. Или ако ползвате компютъра си да учите, да участвате в webinar-и, да участвате в групи за бизнес или търсите информация, тогава той се превръща в актив, за разлика от пасива, ако просто гледате филми и играете на игри.

Тайната на богатите е, че те се научават да превръщат пасиви в активи, разбирайки разликата. Харчат парите си в купуване и разработване на активи, отчитайки факта, че всяко нещо може да бъде едновременно пасив и актив.

Четене на финансови данни и отчети

Няма как да разпознаете дали дадена възможност за инвестиране е актив или пасив, ако не можете да разберете дали вкарва или изкарва пари от джоба ви.

Финансовия отчет включва "Отчет за приходите и разходите", който сам по себе си не означава нищо, ако към него няма баланс на актива и пасива. Само така може да разберете дали дадена инвестиция е печеливша или губеща.

Научаването на разчитане на финансов отчет става за един ден! Не е нужно да съм бог на счетоводството и самия аз да мога да изготвя отчет с всички сметки, за да мога да го чета. По същия начин не мога си оправям и автомобила, но въпреки това съм добър шофьор. Нещата са изключително прости. Ако платя всички разходи и останат пари от оборота, значи съм на печалба т.е. това е актив. Може да е голям актив или малък актив, но все пак нещо влиза в джоба ми.

Необходимо е отделянето и на един (1) час, за да се запознаете и със закона. Какво дружество да се регистрира, регистрация по ДДС, данък печалба. Това е всичко!

Важни умения, с които да се научим да реализираме възможностите

Намиране на финансови средства

Пари винаги има! Банките дават пари. Инвеститори или бизнес ангели дават пари. Близки и познати дават пари. Партньори, доставчици и клиенти също могат да кредитират бизнеса.

Отново тайната е да ги убедите, че това е актив, използвайки отчетите за приходи и разходи и баланса.

Ако с тези средства и красноречие убедите, че дадените ви пари ще се умножат и ще има за вас и инвеститора (или лихвата за банката) няма да имате проблем с финансирането. Повечето хора не искат да отделят един (само 1) ден да научат това и са принудени да работят без никаква сигурност като наемни работници. Чисто статистически, когато разпознаете възможност и я приведете във вид на финансови данни (по-точно казано направите добър бизнес план), намирането на пари става за седмица две. Толкова е нужно да потърсите средства по бнаки, познати, различни инвеститори и доставчици.

Усвояване на средствата и реализиране на идеята (проекта или инвестицията)

Това е донякъде креативен процес. Важно условие да сме научили всичко, което е възможно по отношение на инвестицията. Това е неизбежен процес още при писането на бизнес плана и търсенето на парите. Така, че по всяка вече сме си написали домашното и следва да потърсим и намерим хора. Това умение идва с практиката. Все пак има агенции, които да помогнат в подбора. След като екипът е събран се изгражда и системата. Това е възлов момент. Нека не забравяме, че всеки може да направи по-добър сандвич от McDonalds. Но малцина са изградили система, която да продaва стотици хиляди сандвичи всеки ден! Всяка фирма, всяка система е жив организъм и се държи като такъв. Ако всеки елемент работи, фирмата е здрава. Боледува, когато някоя система боледува също.

Стабилните основи на малката фирма, ще ви позволи в бъдеще да се разрастнете и печелите повече. Стабилните основи на гореспоментите умения ще ви позволи да изградите множество бизнеси и да закупите и притежвате множество активи. И когато активите и парите от тях задоволят напълно всекидневните ви нужди и тези на семейството ви и ако тези активи носят пари без вашата непрекъсната намеса тогава сте финансово независими или по-просто богати.

ДЕФИНИЦИЯ ЗА БОГАТСТВО:
Ако днес спра да работя, колко време мога да издържа. Ако отговорът е неограничено време - вие сте богати!

Вторник, 13 Октомври 2009 10:45

Пътят към успеха е тема за размисъл, обучения, истории и дори основа на голям бизнес под името "Психология на Успеха".

Авторите са много, буквално хиляди и всички ни дават съвети как да пречупим мисленето си и да заживеем финансово независими.

Има и няколко изявени имена като Браян Трейси, Боб Проктър, които са си чисти психолози. Несъмнено са помогнали на много хора да се вземат в ръце и да открият способности, за които не са подозирали. Голяма част от тях са станали доста успешни хора с голям и непрекъснат паричен поток. Но някак всичко е комерсилано, касае лично забогатяване, всеки продава курсове, книги и какво ли не и безспорно информацията е полезна.

Блоговете по темата (включително този тук) също не са за пренебрегване. Пламен Петров и неговият www.blogatsvo.com са изключителни четиво и са полезни по своему.

Защо обаче въпреки голямата информация, успехът за много хора е непосилна задача, а новите предприемачи нарастват бавно и мъчително?

Отговорът за мен се крие в думите "Психология на успеха". Наистина всичко е в главата! Възможно ли е обаче да се пречупи толкова лесно нещо, което е трупано като начин на действия, предрасъдъци и манталитет през целия съзнателен живот. Как да избяга човек от своя свят, от своите приятели и познати и да поеме по съвсем нова пътека? Именно трудната задача на подобни действия предполага изграждането на толкова голям бизнес като психологията на успеха. Всяка книга, лекция, обучение целят да променят човека - всички са разбрали, че без промяна няма резултат по отношение на забогатяването.

Но как ли е забогатял един Ричард Брансън, който страдащ от дислекция (невъзможност да се научи да чете и пише) успява да изгради бизнес за милиарди? Със сигурност е пропуснал хилядите томове с книжки, а покрай безкрайните си екстремни хобита, сам е споменавал, че лекциите и ученето му са ужасно досадни. Има ли нещо, което наистина да води до успех и може ли то да бъде извадено от нас?

Ровейки се в тези крайни и недотам оптимистични идеи, някак си се натъкнах на отговора за себе си. Човек просто иска да живее спокойно, слабо активно, някак по течението. За повечето хора това е удобно и конфортно. Но чичковците от книгите за мотивация, крещят и викат, че това е погрешно и трябва да се събудим. Но не е лесно - защото трябва да надскочим себе си. Твърде трудна задача. Не по-лесна от отслабването,  което също е индустрия за милиарди. Ето колко е просто - хората искат да живеят по-добре и да имат пари. Искат и да изглеждат добре и да бъдат харесвани. Два силни психологически факта, които обаче изискват прескачане на собственото АЗ. Тези които са успели (едва 10% от хората) се избиват да печелят пари да убеждават другите да го направят и сипейки мощни съвети как да се променят. Но също както отслабването има си йо-йо ефект. Седмица в четене, после силна амбиция за успех, ровене за информациия, качване на стълбица нагоре в мисленето и после бързо слизане обратно и примирението, че ще успея следващия път. А следващия път води още едни 30 години след себе си и човек неусетно е станал на 60, с деца след себе си научени на същото.

Дадох си сметка - добре де дебел съм и още нямам пари! Не мога да намеря воля да отслабна, същото ми прече и да забогатея. Просто е по-лесно в сегашната ситуация да се отпусна и примиря. Къде да потърся мотивация? Аз я търся в семейството си - искам дъщеря ми да има строен и красив баща, който да я научи как да бъде преуспяла в живота. Искам жена ми да има красив мъж, който печели много, за да има повече време за семейството си.  Това за мен е ПЪРВОТО стъпало. Да си намеря вътрешна мотивация в лицето на някой друг близък човек. И да не искам да го разочаровам. Така става по-лесен момента на пречупването.

Второто стъпало са реалните действия. Задавам си всеки ден въпроса ДНЕС НАПРАВИХ ЛИ НЕЩО, КОЕТО ДА МЕ ДОВЕДЕ ПО-БЛИЗО ДО УСПЕХА? За да си го задавам всеки ден не разчитам на самосъзнание, а просто си го написах на място, което посещавам всяка сутрин и вечер (не няма да ви кажа къде е-;). Така си напомням да помисля 1 минутка на ден за реалните действия. Разбира се това е процес, който спокойно да продължи с години, а време няма! Така че просто съм си написал отгоре, кое по-точно е успех за мен и наистина кога трябва да се случи. Идва логичен въпрос - ама никой не те натиска за това, никой не те контролира, нямаш шеф на главата да ти търси наистина спазване на срока. Това е най-трудното. САМОКОНТРОЛ! Тук идва на помощ сър Ричард Брансън (наистина е с титла от кралицата). Той казва "Ако днес не свърша това, няма да го свърша никога", което е вариант на "не оставяй днешната работа за утре". С разликата, че той просто наистина не го свършва и така се самонаказва за пропусната възможност. Няма нужда от самоконтрол, нали - трябва само да се вместим в днешния ден! Ако не искаме да стойм на първото стъпало и да се оправдаваме на близките си за изживяното от тях разочарование, просто правим нещата днес. Утрешния ден го няма (което е далеч от това да не планираме заради подобна презумция - винаги има разлика) за днешните задачи за моето АЗ.

Това е моята психология. Така си създавам time management система, така си създавам навици, така съм уверен, че ще забогатея. Без сложни уравнения и безкрайни лекции и семинари (не че има нещо лошо в тях - даже напротив).

Следват конкретни знания, които са важни за постигане на успеха и те трябва да се увладеят. Много са прости и тях ще ги споделя в следващата публикация, пречупени през моя практически опит.

Личен съвет!!!

Четете книги на истински милиардери, милионери, които имат изграден реален бизнес. Te дават истински съвети, на база огромен истински опит. Пример е Тръмп - книгите му са страхотни и много поучителни (четат се лесно, но ги прочетете по някоко пъти и се замислете върху всяко изречение - има защо). Психолозите са само подправка за по-пълна картина, но не са определящи. Поне според мен!